1. Отричане– болката от спирането на готовото даване на някои жизненоважни потребности, като кърменето и отделянето физически да спи детето отдалечено от майчината или друга авторитетна фигура е процес през който, ако детето не премине успешно, то го изтласква.

2.Чувството на вина – детето в тази фаза изпитва силно чувство за вина, че е наранило, обидило, разочаровало, своя родител и ако е подкрепено това усещане и с критика и негативни послания от страна на родителя към детето, то може да остане съзависимо и спряло развитието си до тук.

3.Гняв – изпитва омраза и чувство за несправедливост към себе си, защото на чисто подсъзнателно ниво, родителите са свещени и детето неможе да мрази тях, то обръща всички тези усещания към себе си. Ядосва се на себе си, че прави грешки или неможе да бъде по-силно, за да задържи любовта вече не здравословно разбрана.

4. Пазарене – детето чисто поведенчески започва пазарене с родителя,като или поведенчески се подчинява, плаче или вербално моли се, дава различни обещания, за да угоди на родителя и да не бъде отхвърлено.

5.Приемане– ако детето успешно успее да премине подкрепено от родителя, че е напълно безопасно да се справя с развитите си и налични ресурси, то страхът от самостоятелно оцеляване изчезва и се появява удовлетворение, увереност, мотивация и любопитство да се развие като здрава, самостоятелна и уверена личност.

Ако обаче по-някаква причина не успее, защото много често не само страха на детето, но и авторитарния, контролиращ родител държи тази връзка съществуваща, в тези случаи процесът цял живот може да не бъде завършен и личността остава съзависима и невротична.